1. Обща информация

Настоящата информация се предоставя на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („Закона“) и се отнася до реда и условията за подаване на сигнали по канала за вътрешно подаване на сигнали, създаден в изпълнение на Закона от „Шел България“ ЕАД, ЕИК 831915840, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район „Оборище“, бул. „Ситняково“ № 48, Сердика офиси, ет. 8 („Дружеството“)

2. Кой може да подава сигнал за нарушения

Всяко физическо лице може да подаде сигнал за нарушения, станали му известни при или по повод изпълнение на трудовите или служебните му задължения или в друг работен контекст1, в качеството му на:

  • работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
  • лице със статут на самостоятелно заето лице, включително лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
  • доброволец, платен или неплатен и стажант;
  • съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
  • лице, което работи за физическо или юридическо лице, изпълнители негови подизпълнители или доставчици;
  • лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне в случаи, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения;
  • работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала

3. За какви нарушения може да се подаде сигнал

3.1. По реда на Закона могат да се подават сигнали за:

3.1.1. нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз в областта на:

  • обществените поръчки;
  • финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • безопасността и съответствието на продуктите;
  • безопасността на транспорта;
  • опазването на околната среда;
  • радиационната защита и ядрената безопасност;
  • безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
  • общественото здраве;
  • защитата на потребителите;
  • защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
  • сигурността на мрежите и информационните системи.

3.1.2. нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз;

3.1.3. нарушения на правилата на вътрешния пазар, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи;

3.1.4. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;

3.1.5. извършено престъпление от общ характер;

3.1.6. нарушения на българското законодателство в областта на:

  • правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
  • трудовото законодателство;
  • законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

3.2. Сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат по реда на Закона. В случай, че сигнализиращото лице желае да подаде сигнал за нарушение, извършено преди повече от две години, то може да подаде писмен сигнал онлайн до Глобалния помощен център (Shell Global Helpline). Глобалният помощен център е достъпен на https://shell.alertline.eu/.

3.3. Сигнали, отнасящи се до нарушения на Кодекса за поведение и Основните бизнес принципи на Shell, които са извън обхвата на Закона, следва да се подават до Глобалния помощен център, както е посочено в т.3.2. по-горе.

4. Какви са условията за защита на подаващия сигнал

4.1. Лицето, подало сигнал чрез вътрешен или външен канал, има право на защита, при условие че е имало основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването й и че тази информация попада в обхвата на Закона.

4.2. Лице, което публично оповестява информация за нарушение, има право на защита, когато e имало основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването й, че тази информация попада в обхвата на Закона и е изпълнено някое от следните условия:

  • лицето е подало сигнал при условията и по реда на Закона, но по сигнала не са били предприети съответни действия в законоустановените срокове;
  • лицето има основания да смята, че:
  1. нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или е налице извънредна ситуация или риск от необратими вреди;
  2. в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради опасност от укриване или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението, или за съучастие на органа в нарушението, както и поради други специфични конкретни обстоятелства по случая.

5. Какви са начините за подаване на сигнал

5.1. Сигнал по реда на Закона може да се подаде по един от следните начини:

  • чрез вътрешния канал на Дружеството по реда, посочен в т.6 по-долу, или
  • чрез външен канал до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), на адрес: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2, електронна поща: whistleblowing@cpdp.bg , Интернет страница: www.cpdp.bg; или
  • чрез публично оповестяване на информацията по реда, предвиден в Закона.

5.2. С оглед възможността за бързо предотвратяване на нарушение или отстраняване на последиците от такова нарушение, Законът препоръчва сигналът да се подава приоритетно чрез канал за вътрешно подаване на сигнали, освен ако за сигнализиращото лице съществува риск от ответни, дискриминиращи го действия или че няма да бъдат предприети ефективни мерки за проверка на сигнала за отстраняване на нарушението. „Шел България“ ЕАД препоръчва сигналите да се подават чрез вътрешния канал за подаване на сигнали на Дружеството, за да може те да бъдат разгледани бързо и ефективно.

6. Какъв е редът за подаване на сигнал по вътрешния канал

6.1. Дружеството е определило следните лица за приемане, регистриране и разглеждане на сигнали по реда на Закона:

Катя Деливичева, юрист, имейл адрес: Katya.Delivicheva@shell.com; телефон +359 2 9601748;

Ива Монова, експерт Човешки ресурси, имейл адрес: Iva.Monova@shell.com; телефон +359 2 9601867.

6.2. Сигнали могат да се подават писмено или устно.

  • Писмени сигнали могат да се подават по всяко време
    • на един от посочените по-горе в т.6.1. имейл адреси с тема/заглавие на имейла „сигнал за нарушение“, или
    • по пощата, на адреса на Дружеството: гр. София 1505, бул. „Ситняково“ № 48, Сердика офиси, ет. 8. На плика подателят отбелязва, че пратката е за някое от лицата по т.6.1. по-горе и представлява сигнал за нарушение.
  • Устни сигнали се подават на посочените в т.6.1. по-горе телефонни номера всеки работен ден, между 9 и 17 часа. По искане на сигнализиращото лице устен сигнал може да бъде подаден и чрез лична среща, която се уговаря предварително с обаждане на телефонен номер по т.6.1. Срещите се провеждат в работен ден, в предварително уговорен ден и час, в офиса на Дружеството и в рамките на работното време.

6.3. При подаване на писмен сигнал сигнализиращото лице може, ако желае, да попълни формуляр по утвърден от КЗЛД образец (Формуляр за регистриране на сигнал по ЗЗЛПСПОИН - КЗЛД (cpdp.bg)) - от Част I до Част V включително и да го подпише. Когато сигнализиращото лице не използва образеца на формуляр, служителят по т.6.1., отговарящ за разглеждането на сигнала, ще установи контакт със сигнализиращото лице с цел попълване на формуляр. Писменият сигнал трябва да съдържа най-малко следните данни:

  • трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв;
  • имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и неговата месторабота, ако сигналът се подава срещу конкретни лица и те са известни;
  • конкретни данни за нарушение или за реална опасност такова да бъде извършено, място и период на извършване на нарушението, ако такова е извършено, описание на деянието или обстановката и други обстоятелства, доколкото такива са известни на сигнализиращото лице;
  • дата на подаване на сигнала;
  • подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя.

6.4. При подаване на устен сигнал служителят по т.6.1., отговарящ за разглеждането на сигнали, попълва формуляра по утвърден от КЗЛД образец и предлага на подаващия сигнала да го подпише при желание от негова страна.

6.5. Анонимни сигнали не се разглеждат по реда на Закона. В случай, че сигнализиращото лице желае да подаде сигнал за нарушения в обхвата на Закона, но иска да направи това анонимно, без самоличността му да бъде установена, то следва да се обърне към Глобалния помощен център, както е посочено в т.3.2. по-горе.y

7. Какво следва след подаване на сигнал по вътрешния канал

7.1. Сигналите се получават и разглеждат от определени от Дружеството служители в сроковете и при спазване на изискванията, предвидени в Закона.

7.2. В седемдневен срок от постъпване на сигнала лицето, подало сигнала, получава потвърждение за получаването на сигнала.

7.3. Ако сигналът не отговаря на изискванията, на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.

7.4. Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат по реда на Закона сигнали, които не попадат в обхвата на Закона и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни. Сигнали, които съдържат очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към подателя за поправка на твърденията и за отговорността, която той носи за набеждаване.

7.5. Служителят на Дружеството, отговорен за разглеждането на сигнала, подърржа връзка със сигнализиращото лице, като при необходимост изисква допълнителни сведения от него и от трети лица.

7.6. В срок не по-дълъг от три месеца след потвърждаване на получаването на сигнала, служителят на Дружеството, отговорен за разглеждане на сигнала, предоставя обратна информация2 на подателя на сигнала за предприетите действия.

8. С каква защита се ползва подалият сигнал

8.1. Подалият сигнал по реда на Закона се ползва със защита на самоличността, като Дружеството осигурява достъп до информацията, свързана с подадения сигнал за нарушение, единствено на служителите, на които тези данни са необходими за изпълняване на служебните им задължения. Предаването на данни и позоваването на обстоятелства не може да разкрива пряко или косвено самоличността на сигнализиращото лице, както и да създаде предположение за неговата самоличност. Разкриването на самоличността се допуска само при изрично писмено съгласие на сигнализиращото лице.

8.2. Подалият сигнал се ползва със защита от ответни действия, имащи характера на репресия и поставящи го в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия.

9. Каква отговорност носи подалият сигнал

9.1. Когато бъде установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. Правото на засегнатото лице3 да претендира обезщетение за претърпени вреди се запазва.

9.2. В определени случаи подалият неверен сигнал може да носи и наказателна отговорност за набедяване по чл. 286 от Наказателния кодекс4.

10. Как се обработват личните данни във връзка с подаден сигнал

10.1. Обработването на лични данни във връзка с подаването, регистрирането и разглеждането на сигнала, се извършва в съответствие с приложимото законодателство за защита на личните данни.

10.2. Достъп до личните данни ще имат само лицата, отговарящи за разглеждането на сигнали, както и държавни и надзорни органи, в определени от закон случаи.

10.3. Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждане на конкретния сигнал, а ако бъдат случайно събрани, се заличават.

11. Допълнителна информация

11.1. Настоящата информация е публикувана на интернет страницата на Дружеството и е поставена на видно място в офиса на Дружеството.

11.2. Документът е в сила от 17.12.2023 г.

11.3. Дружеството си запазва правото да променя и актуализира настоящата информация, като актуалният вариант ще бъде своевремено публикуван на интернет страницата на Дружеството и поставен на видно място в офиса на Дружеството.

11.4. За допълнителна информация моля да се обръщате към лицата по т 6.1.

1 Работен контекст са настоящи или минали работни дейности в публичния или в частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата получават информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия, ако подадат такава информация.

2 Информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като последващо действие, както и за основанията за въпросното последващо действие.

3 Лице, което се посочва при подаването на сигнала или при публичното оповестяване на информация като лице, на което се приписва нарушението или с което това лице е свързано.

4 Съгласно чл. 286 от НК „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.